Image of Илиян Пондалов
Илиян Пондалов

Всекидневието на 39-годишния Илиян Пондалов от Сливен не се различава от това на милиони други хора – работа, грижи за семейството, срещи с приятели.
Връщайки лентата назад, младият мъж разказва:

Допреди шест години изобщо не е имал надежда, че ще отпразнува 39-ия си рожден ден като щастлив баща, съпруг, син и брат. На 15-годишна възраст при Илиян се появяват проблеми с черния дроб. Диагнозата е установена четири години по-късно, а това, което той и близките му чуват от лекарите, е крайно обезпокоително. Илиян страда от болестта на Уилсън-Коновалов – рядко генетично заболяване, при което в организма се натрупва мед, а силно токсичното ѝ действие трайно уврежда черния дроб. Спасението е чернодробна трансплантация. В продължение на близо десет години Илиян е поддържан с медикаменти. Въпреки това той не губи присъствие на духа. Държи го мисълта за близките му.

„В такъв момент не ти остава друго, освен да се надяваш на чудо. Усещаш, че животът ти се изплъзва и не можеш да направиш нищо. Аз обаче съм късметлия, че имам толкова смел и благороден брат, който и за секунда не се замисли и веднага си направи изследване за съвместимост“, разказва Илиян.

Братът на Илиян се оказва подходящ донор. За двамата 6 юни 2012 година е съдбовен ден. След като са преминали десетки изследвания и дълга подготовка, Илиян и брат му вече са в операционната зала, където екип на Военномедицинска академия успешно извършва трансплантацията. Следва няколкомесечно следоперативно възстановяване. И когато семейството мисли, че най-лошото е зад гърба им, съдбата ги поставя пред поредното изпитание – организмът на Илиян започва да отхвърля присадения орган.

В началото на 2013-та година Илиян отново е в болницата. Докато хората се радват на новата година и си пожелават десетки неща, то за семейството на Илиян желанието е само едно – той да живее. Състоянието му се влошава с часове, стига се до медикаментозна кома, а надеждата за живот гасне с всяка секунда.

И тогава... Близките на починала млада жена вземат благородното решение да дарят органите ѝ, за да спасят непознати. Черният дроб е трансплантиран на Илиян.

"Вече почти седем години водя пълноценен живот. Радвам се на децата си, на близките си. Работя, активен човек съм. И всичко това се случи, защото едни хора намериха сили в най-голямата си болка да постъпят така благородно. Не знам какво да кажа. Няма толкова силни думи, които да опишат какво им дължа. Как да се отблагодариш, че живееш?!".

Така Илиян става първият ретрансплантиран пациент у нас. Получавайки трети шанс за живот, днес Илиян вярва в добротата на хората. Цени всяка минута живот и не забравя, че го дължи най-вече на непознати за него хора. Възхищава се на силата на семейството си и е благодарен за грижите на лекарите. Мечтата му е колкото тривиална, толкова и валидна за всички нас – да вижда хората около себе си здрави и щастливи.

Преминал през толкова изпитания, Илиян е убеден, че темата за донорството не трябва да бъде табу нито в семейството, нито в разговорите с приятели. Осъзнава колко голяма е болката на хората, които губят свой близък и колко тежък е този момент за тях, но иска да им каже, че в този момент тяхното решение може да спаси живота на поне един човек.