Знаете ли, че…?

Знаете ли колко време след мозъчна смърт различните органи могат да бъдат трансплантирани?


∙ Сърцето може да бъде трансплантирано до 4-6 часа след установяване на мозъчна смърт.


∙ Белият дроб може да бъде трансплантиран до 4-6 часа след установяване на мозъчна смърт.


∙ Черният дроб може да бъде трансплантиран до 8-12 часа след установяване на мозъчна смърт.


∙ Черва могат да бъдат трансплантирани до 8-16 часа след установяване на мозъчна смърт.


∙ Панкреасът може да бъде трансплантиран до 12-18 часа след установяване на мозъчна смърт.


∙ Бъбрекът може да бъде трансплантиран до 24-36 часа след установяване на мозъчна смърт.


Знаете ли, че…?


∙ Първите сведения за трансплантация датират от преди повече от 2500 години – индийски лечители са извършвали трансплантация на кожа, с цел реконструкция на носа и ушите на пострадали хора.


∙ Първата успешна органна трансплантация е извършена през 1954 г. в САЩ – присаден е бъбрек между еднояйчни близнаци.


∙ През 2005 г. във Франция е извършена първата частична трансплантация на лице.


∙ На 1 февруари 1969 г. в Александровска болница проф. Никола Атанасов и проф. Стоян Ламбрев извършват първата органна трансплантация в България – 42-годишна жена е трансплантирана с бъбрек.


∙ Първата сърдечна трансплантация в Източна Европа е направена в България – в болница „Света Екатерина“ на 14 май 1986 г.


∙ Един донор на тъкани може да помогне на между 50 и 80 човека.


∙ Отстранени части от черния дроб се възстановяват само няколко седмици след операция.


∙ Човек може да живее дори и със загуба на 70% от черния дроб.


∙ За едно денонощие бъбреците пречистват цялата ни кръв около 300 пъти.


∙ Може да звучи странно, но валсът е много сходен с ритъма на човешкото сърце.


∙ Песента на Би Джийс (Bee Gees) от 1977 г. “Staying Alive” е идеалният ритъм за сърдечен масаж. Изследване показва, че ритъмът на мелодията има 103 удара в минута, а за спасяването на човешки живот при спиране на сърдечната дейност са необходими 100 натискания в минута.


∙ В България всяко лечебно заведение, което извършва дейности по трансплантация, определя лице от своя персонал, което организира, контролира и носи отговорност за вземането, съхранението и присаждането на органи за трансплантация.


∙ В България е строго забранено разпространението на данни, позволяващи идентификация на донора и реципиента.


∙ В България съществува забрана човешки органи, тъкани и клетки да бъдат предмет на сделка.


∙ Болниците съхраняват информация за трансплантационната си дейност минимум 30 години.