Image of Момчил Димитров
Момчил Димитров

Още от най-ранно детство Момчил Димитров от Троян се среща по-често с лекари и медицински персонал, отколкото с връстниците си. Едва на годинка е диагностициран с муковисцидоза. И до днес помни честите пневмонии в детските си години. Животът му протича в непрекъснато приемане на лекарства, инхалации, прегледи. А нещата с времето стават все по-сложни. Стига се до момент, в който Момчил близо две години е на 24-часова кислородна терапия. Единственото спасение се оказва трансплантацията на бял дроб. За младия мъж времето започва да тече бавно и тежко, а страхът, че няма да дочака трансплантацията, не го напуска и за миг. Повече от година Момчил очаква повиквателна за Виена, където да му бъде извършена трансплантацията. През това време той има любовта на семейството си, но и активната подкрепа на жителите на Троян. Те му дават сили да се бори с тежкото заболяване и най-вече – да не се предава и да гледа напред.

В една октомврийска вечер, преди три години, историята на Момчил взема обрат – той получава обаждане, че трябва веднага да замине за Виена, където го очаква мечтаният шанс за втори живот. На 28 октомври 2016 г. екипът на професор Валтер Клепетко успешно присажда на Момчил бял дроб.

"Ако не бях трансплантиран, сега нямаше да ме има. Животът ми днес няма нищо общо с предишния – щастлив съм, че мога да ходя на работа, да излизам, да бъда като всички останали".

Момчил е съпричастен с пациентите, включени в листата на чакащи за трансплантация, и силно се надява повече хора да подкрепят донорството в България. Най-важното условие за това, според него, е повече да се говори по темата.

Получил своя втори шанс, днес 32-годишният Момчил мечтае да изживее живота си пълноценно. От месец януари тази година е на работа в местна фирма в родния Троян. Развива и собствен бизнес – малък сайт за персонални подаръци.

"За близките на починал човек решението със сигурност е изключително трудно, но те трябва да знаят, че така могат да дарят живот, да помогнат на до осем семейства, сблъскали се с най-тежкото – да знаят, че има шанс, но да знаят и че любимият им човек може да не го дочака."