Image of Бисер Караиванов
Бисер Караиванов

6 май 2013 година, Великден! Денят на Възкресение Христово и втори рожден ден на тогава 33-годишния Бисер Караиванов! След деветгодишна всекидневна борба за живот, Бисер е успешно трансплантиран.

Преди повече от 15 години, когато чернодробни трансплантации все още не се извършват у нас, животът на Бисер и семейството му се променя завинаги. Те научават, че Бисер развива цироза. Започва поддържащо лечение с надеждата, че скоро ще може да бъде трансплантиран у нас. Младият мъж разбира, че предстои дълъг и тежък период, но дори за момент не си позволява да се поддаде на страха и да рухне психически. Вярата, че ще се върне към нормален ритъм на живот, е по-силна от всичко, а мотивация Бисер намира в малкия си син.

5 май 2013 година, ден преди най-големия християнски празник, Бисер и семейството му пътуват, за да посрещнат Великден при роднини извън София. И тогава се случва най-чаканото телефонно позвъняване. Има съвместим донор за Бисер. И досега той си спомня ясно разговора. Единственото, което успява да попита, е колко време има да стигне до болницата.

„Бях много щастлив. И за миг не съм се страхувал. Това е подарък, който толкова бях чакал. Дар от Бога“.

Екипът на Военномедицинска академия се събира за часове и навръх големия християнски празник, когато тържествените камбани отбелязват победата на живота над смъртта, започва операцията.

Бисер побеждава. След по-малко от две седмици е у дома и се радва на любовта на близките си. Спомня си, че преди трансплантацията му се е налагало да влиза в лечебни заведения често и за по-дълги периоди от време, в сравнение с продължителността на болничния престой за възстановяване след операцията.

„Имаме изключителни професионалисти. Имаме и необходимата база. Но липсват донори. Това е най-големият проблем. Трябва да се говори за донорството. Трансплантацията е втори живот за много хора, затова трябва да има много информация и да дискутираме с близките си. Никога няма да мога да се отблагодаря на семейството, което в най-трудния си момент е взело решение да спаси човешки живот – на семейството, което ми дари живот".

Днес Бисер обсъжда с познатите си колко е важно да бъдем съпричастни. Обяснява, че никой не е застрахован и във всеки момент може да чуе някоя от най-страшните диагнози за себе си или за свой близък.

Преживяното го е научило да цени всичко в живота. Няколко години след трансплантацията семейството на Бисер се увеличава с още един син. Днес Бисер повече от всеки друг вярва в чудеса, но най-силно вярва в добрите сърца на хората и в професионализма на българските лекари.