Трансплантацията е лечебна процедура, състояща се от неразривно свързани три етапа – предоставяне на биологичен материал (орган, тъкан, клетки), хирургическа операция и следоперативни лечение и наблюдение, при която тъкани, клетки, части от орган или цял орган се вземат от едно тяло (донор), за да се присадят с лечебна цел на друго тяло (реципиент) или на друго място от същото тяло.

∙ Първото условие, за да се случи трансплантация, е установяване на мозъчна смърт – трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност. Мозъчната смърт се констатира от комисия от трима лекари с различни медицински специалности, като и тримата не участват в екипа, който на по-късен етап ще извърши трансплантацията.

∙ Медицинският екип пристъпва към изкуствено поддържане на функциите на органите – т.н. кондициониране.

∙ Второто условие, за да бъде стартирана и евентуално реализирана трансплантацията, е съгласието на близките на починалия. Координатор по донорство говори с тях – обяснява им медицинското състояние и иска от тях разрешение за даряване на органи.

∙ Медицинският екип извършва изследване на органите, за да констатира подходящи ли са за трансплантиране.

∙ Следва вземането (експлантацията) на органи. Те се поставят в стерилни контейнери, пълни със съхраняваща течност, при температура, която гарантира запазването на функциите им. Така те могат да бъдат транспортирани до съответния трансплантационен център.

∙ Когато бъде идентифициран най-подходящият реципиент от листата на чакащите за трансплантация, лечебното заведение, което го наблюдава, незабавно се свързва с него. Следва подготовка на реципиента.

∙ От ключова важност за успеха на операцията е т. нар. исхемично време (виж графиката) – времето от вземането/експлантацията на органа до присаждането му/трансплантацията. Това време е критично и трябва да се действа бързо, защото всяко забавяне увеличава риска от увреждане на органа. Транспорт на органи може да бъде осъществен наземно, а когато е необходимо, държавата осигурява и въздушен транспорт.

∙ Идва ред на самата трансплантационна операция. Тя представлява операция като всяка друга. Извършва се от мултидисциплинарен екип от лекари и медицински специалисти. В зависимост от трансплантирания орган, например са необходими около 3-5 часа, но в някои случаи може да продължи и над 12 часа.

∙ В зависимост от резултатите от операцията, пациентът обикновено остава в лечебното заведение за около седмица. През това време той подлежи на интензивни тестове и изследвания, за да се гарантира, че новият орган функционира и няма да бъде отхвърлен. Тъй като вземането и присаждането на орган е сложна интервенция, в редки случаи може да се наложи и по-дълъг болничен престой (през това време започва и се адаптира т.н. имуносупресивна терапия, която има за цел новият орган да не бъде отхвърлен).
Лекарите предоставят на пациента съвети за това как да поддържа здравето си. Успоредно с това продължава и следтрансплантационното наблюдение.
Повечето от хората, на които е извършена трансплантация на орган, бързо се връщат към ежедневието си.