Други често задавани въпроси

1. Има ли ограничение за възрастта на донора?

Няма възрастова граница. Достатъчно е органите, които са експлантирани (взети), да отговарят на медицинските изисквания.


2. Как да заявя, че искам да стана донор?

В България няма законово установен механизъм за деклариране на категорично съгласие за донорство. Можете да заявите волята си като попълните „Донорската карта“, която е част от Националната кампания в подкрепа на донорството и трансплантациите. Тази карта обаче няма правна стойност. Тя по-скоро има тежест пред Вашите близки, чиято е последната дума в случай, че Вие изпаднете в състояние на мозъчна смърт. Ето защо е необходимо те да бъдат информирани за Вашето мнение приживе. Говорете със семейството си за донорството и трансплантацията!


3. Мога ли приживе да определя кои мои органи искам да даря?

Попълвайки „Донорската карта“, изразявате принципното си съгласие да станете донор.
В случай на мозъчна смърт решението дали да се състои донорската ситуация и кои органи да бъдат експлантирани, за да бъдат спасени пациенти, нуждаещи се от трансплантация, взимат близките на починалия.


4. Каква е гаранцията, че „Донорската карта“ не позволява взимането на органите преди настъпване на мозъчна смърт?

  • България има най-строгите закони и правила в Европа за установяване на мозъчна смърт. Тези правила се контролират изключително стриктно по строги медицински критерии и отговарят на световните медицински стандарти.

  • В случай на неизпълнение на законови изисквания или действия против тях, се говори за престъпление. Това се отнася за всички сфери на живота, включително медицината.

  • Сама по себе си „Донорската карта“ не е официален документ. Тя не се регистрира никъде, няма правна стойност за лекарите и институциите. Единствената ѝ роля е да „каже“ на близките на починалия каква е била неговата воля приживе.


5. На кого помагат дарените органи?

Органите получават тези пациенти, които са записани в „листата на чакащите“ за съответния орган. За всеки индивидуален случай се правят конкретни проучвания за съвместимост и актуално здравословно състояние.


6. Заплащат ли нещо семействата на донора и реципиента?

  • Донорството е напълно безвъзмезден акт.

  • За семейството на донора, както и за реципиента и неговите близки, не съществуват разходи, свързани с експлантацията и трансплантацията на органи.

  • Според българското законодателство човешките органи, тъкани и клетки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка.

  • По закон разходите за всички дейности, свързани с извършването на трансплантацията и последващото приемане на медикаменти, се поемат от държавата.


7. Какво означава „мозъчна смърт“ и каква е разликата между „кома“ и „мозъчна смърт“?

  • „Мозъчната смърт“ е трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително и на функциите на мозъчния ствол, като следствие на липсващо мозъчно кръвообращение, докато при „комата“ има силно подтисната мозъчна функция при все още запазено мозъчно кръвообращение.

  • Най-честите причини за мозъчна смърт са пътно-транспортните инциденти и масивните мозъчни кръвоизливи.

Накратко – разликата е огромна: пациент в мозъчна смърт е починал пациент, а пациентът в кома е жив, макар и с тежко заболял главен мозък.


8. Как се констатира мозъчна смърт според българското законодателство?

  • Мозъчна смърт се установява по клинични критерии от комисия от трима лекари с признати специалности по анестезиология и интензивно лечение, неврология, неврохирургия и рентгенология. И тримата лекари в комисията трябва да са единодушни.

  • За установяване на мозъчна смърт се използват изследвания, клинични тестове, както и инструментални методи (двукратно се извършва ЕЕГ изследване, което установява т. нар. „мозъчно мълчание“ в продължение на не по-малко от 30 минути, използват се още Церебрална ангиография, ЯМР ангиография, КАТ с контраст и др.)


9. Ако приживе съм дал съгласие чрез „Донорска карта“ да бъда донор, при злополука или инцидент с мен ще направят ли лекарите всичко възможно, за да спасят живота ми?

Притежавате или не „Донорска карта“ – това няма да повлияе на медицинската помощ, която ще Ви бъде оказана. Лекарите полагат еднакви грижи за спасяването на всеки човешки живот.


10. Какво ще се случи, ако променя мнението си и реша, че не бих желал да бъда донор, ако с мен се случи нещо? Има ли механизъм как да го заявя?

Както по отношение на всяка друга област в човешкия живот, така и по отношение на донорството може да променяте мнението си. Ако притежавате „Донорска карта“, достатъчно е да я унищожите. След което, ако решите друго, може отново да се сдобиете с такава. По-важното е близките Ви да знаят какво мислите по темата.


11. Кога един човек не е подходящ за донор?

Абсолютни медицински контраиндикации (противопоказания) за донорство са:

  • Неизвестна причина за смъртта;
  • Данни за носителство на HIV или Хепатит В/С;
  • Данни за прекарано или активно онкологично заболяване, с изключение на базоцелуларен карцином на кожата и ин-ситу карцином на шийката на матката;
  • Тежки системни инфекции, които не са лекувани или са от непознат произход;
  • Заболявания, предизвикани от бавно действащи вируси, включително болестта на Кройцфелд-Якобс;
  • Прогресивна деменция или дегенеративни неврологични заболявания, както и заболявания с неизвестен произход;
  • Данни за хронични системни автоимунни заболявания и др.

12. Колко донорски бази има в България?

В България има 34 донорски бази, като списък със същите и подробна информация за всяка една от тях може да намерите на този сайт – в рубриката „Лечебни заведения“.


13. Какво е отношението на различните вероизповедания към донорството?

Регистрираните в България вероизповедания възприемат донорството като проява на обич и съпричастие към ближния.


14. Мога ли да стана донор на органи, ако не водя здравословен начин на живот?

Да, дори да не водите здравословен начин на живот можете да бъдете донор. Например белите дробове на пушач могат да бъдат в по-добро състояние от тези на човек, нуждаещ се от белодробна трансплантация. Черният дроб на човек, употребяващ алкохол, може да помогне на пациент, чакащ чернодробна трансплантация.
Накратко – ако сте пушач или употребявате алкохол, това не означава непременно, че не сте подходящ за донор. Важно е състоянието на органа да е подходящо за трансплантация. Това се установява от лекарите по строги медицински критерии.