Национална кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията.

Живот като на кино! Така можем да определим историята на Миряна и Калоян. Сюжетът: две успешни трансплантации и една любов.
Вече пет години и двамата са с трансплантиран бъбрек. Миряна води пълноценен живот благодарение на своята леля, която решава да стане донор. Калоян днес държи ръката на любимата си жена, защото в най-голямата си мъка едно семейство е взело трудното решение да дари органите на свой близък, изпаднал в мозъчна смърт. Единият бъбрек е трансплантиран на Калоян.

Имаме изключителни професионалисти. Имаме и необходимата база. Но липсват донори. Това е най-големият проблем. Трябва да се говори за донорството. Трансплантацията е втори живот за много хора, затова трябва да има много информация и да дискутираме с близките си. Никога няма да мога да се отблагодаря на семейството, което в най-трудния си момент е взело решение да спаси човешки живот – на семейството, което ми дари живот.

Донорството трябва да бъде национална кауза, за да може повече страдащи да бъдат спасени. Българите трябва да разберат, че пациентите, които чакат нов орган, нямат друг шанс. Това може да се случи на всеки – на Вас, на най-обичани от Вас хора. След двете трансплантации се чувствам пълноценен – не само за себе си и за семейството ми, но и за обществото. В края на краищата това е смисълът на трансплантацията – болните хората да се върнат към нормалния си живот, да бъдат с близките си, да бъдат обичани и да обичат, да дадат своя принос за обществото.

Вече почти седем години водя пълноценен живот. Радвам се на децата си, на близките си. Работя, активен човек съм. И всичко това се случи, защото едни хора намериха сили в най-голямата си болка да постъпят така благородно. Не знам какво да кажа. Няма толкова силни думи, които да опишат какво им дължа. Как да се отблагодариш, че живееш?!

Нищо материално не може да вземем, когато си тръгваме от този свят. Това се отнася и за органите ни. Защо тогава да не бъдем живот за някой друг? Никой не очаква, че съдбата ще му поднесе изпитание, с което не може да се справи сам. Но се случва. Нека говорим за донорството с близките си, с приятелите си. Не е страшно. Страшно е, ако чакаш и броиш минутите живот, които ти остават, а спасението зависи от някой друг. Изключително важна крачка е донорската карта. Вземете я. Покажете я на близките си, на приятелите си. Нека говорим за нея. Това е разговор за живота.

Краят на един живот може да бъде начало на друг. За близките на починал човек решението със сигурност е изключително трудно, но те трябва да знаят, че така могат да дарят живот, да помогнат на до осем семейства, сблъскали се с най-тежкото – да знаят, че има шанс, но да знаят и че любимият им човек може да не го дочака.

Прекланям се пред хората, които ми позволиха да живея. Това е безценен дар. Трябва да си много силен и достоен човек, за да помислиш за спасението на един непознат и то, когато изживяваш най-страшното в живота си. Благодарен съм и на всички доктори, които се грижиха за мен. Те са невероятни специалисти. Хубаво е да има донорска карта, защото дори да няма законова тежест, тя е знак, който човек може да даде на близките си – че иска да бъде донор и така да улесни тяхното решение.